Здравей любов моя, помниш ли ме?
Помниш ли как започна всичко? 
Помниш ли онази пейка на брега на морето, където се срещахме тайно и говорехме с часове? 
Помниш ли блестящите очи, които те гледаха? Помниш ли всяка дума, всеки допир?
Устните, жадуващи едни за други? Любовта, която ни изгаряше бавно и мъчително? 
Помниш ли нощите, в които заспивахме сгушени? Помниш ли пръстите ми между твоите? Устните ми върху твоите? 
Помниш ли как гледахме светлините на града, сгушени, мечтаейки за бъдещето?
Помниш ли първата ни целувка под дъжда?
Ами всяко наше сбогуване, уж за последно, помниш ли? Всеки път си казвахме “край“ но край нямаше?
Помниш ли лунната нощ, сълзите стичащи се по лицето ми, прегръдката ти?
А помниш ли всяко “Обичам те“?
Помниш ли мен?