Ставам от леглото с измачканите от неспокойния сън чаршафи , наплисквам лицето си с вода и изведнъж чувствам някаква свежест , всичко е добре , забравил съм я. Излизам , мислите за нея потъват в разговорите с приятели . Да , аз успявам да я забравя .Решавам , че съм гладен .Захапвам с устрем храната , предъвквам няколко пъти и преглъщам , но някъде присяда .Отпивам глътка вода за да улесни преглъщането , но вкусът става още по-неприятен .Не съм гладен , това е .
Вървя към вкъщи , усещам тъпа болка в главата , сигурно е от жаркото слънце и безсънието. Виждам няколко двойки , които се целуват страстно по пейките и си казвам „ Нямаше да ви е хубаво сега , ако знаехте , че после ще изпитате болка от загубата на другия” и продължавам с лека саркастична усмивка . Виждам друга двойка , вървяща бавно пред мен с вплетени във възел ръце . Вървейки те се смеят , прегръщат и целуват . Аз пак си казвам : „ Добре , че съм сам , иначе и аз щях да съм мекошаво-сладникаво-радостен , мислейки ,че това ще продължи вечно , по добре сам и съсредоточен , отколкото зает и заслепен.” И отново продължих със лека самодоволна усмивка .
Пред вкъщи виждам съученик , който не съм виждал отдавна .Попита ме как съм , аз му казах , че съм добре , излизал съм с приятели в това хубаво ,топло време и чакам с нетърпение да замина за морето. Попитах го как е той , а той се смути леко , беше готов да си тръгне , като че ли не искаше да го питам. Каза ми тъжно , че се е разделил с дългогодишната си приятелка , била му изневерила , той я е ударил , защото била „кучка” , напсувал я и си заминал. Вече един месец не можел да се съвземе от предателството , лъжата , но най-много го е тормозело това , че я е нагрубил и ударил. Разтрои се и ми каза бързо : „ Добре , че поне ти си добре” и изчезна в червеникавата светлина на залязващото слънце. Аз бях втрещен от чутото ,и му казах „Чао , всичко ще се оправи ” и закрачих замислен към входната врата на блока ми

Прибрам се , най после отново вкъщи. Изморен , чувстващ глад и отпадналост, пускам компютъра , за да се разведрия с малко „хард” музика , но това , което отекваше в главата ми беше последното казано от него „ Добре , че поне ти си добре”.Любимата ми музика звучеше , някак неприятно , неблагозвучно , текстът на песента ме дразнеше и аз я спрях . Отидох до кухнята , направих си сандвичи , твърдо решен да задоволя жаркия си глад. Захапах тестения хляб натъпкан с месо и кашкавал , но отново ми приседна , посегнах към водата , но и тя не спомогна за комфортното ми хранене .
Изведнъж осъзнавам настъпилата тишина и се запитвам „Кое ми е добре?”Тогава като гейзер с гореща вода , спомените изсипват тежката си струя право върху сърцето. И тогава разбирам , че всичко е било привидно , жалък опит на разума да залъже сърцето . Вдишвам дълбоко въздух , но той не стига до дробовете ми напълно .. Отпивам отново от водата , но се задавям ..

В този момент осънах , че всичко в този ден ми напомняше за нея , във всичката си слабост съм виждал нея. Не съм бил гладен за храна , а за прегръдките и’ , не съм бил жаден за вода , а за целувките и’ , не съм имал нужда от повече въздух , а от уханието и’.Нямах нужда от светлината и топлината на слънцето , а от светлината на очите и’ и топлината на усмивката и’ .И аз бях съкрушен като съученика , който бях срещнал, просто ме беше страх да си го призная . Той я е оставил заради предатеслтво и лъжи , с разликата ,че аз не нагрубих и не я ударих . Това е ненужно , когато думите са остри и като кама разсичат душата на човека. Тя може би ги заслужаваше , но те разсякоха и раздробиха и моята душа , разбиха света ми , а мислех че ще го съживят. Мислех , че осветят пътя ми , но вместо това те го затъмниха .Всичко , което си казах за влюбените двойки беше от някаква вътрешна завист от някакво интровертно желние да бъда на тяхно място и да изпитвам магнетиката и привличането на любовта , чувстовото , което те траснформира магически и те кара да се чувстваш приказен герой. Аз бях този приказен принц за нея , а тя моята красива принцеса до момента , в който тя не избра друга приказка , а аз реших да я изгоня от тази . Сега и двамата имаме нови приказки , не знам за нея , но в моята приказка няма нищо приказно , от красивия палат , в който живеехме сега аз съм в стара , дървена колибка с изподрани стени , навяващи спомени за по-добри времена. Искам да се върна в старата красива приказка , искам и тя да се върне , но искам да знам , че тя няма да осложнява сюжета с други авантюри , за да не го осложнявам и аз с излишни драми . Да липсва ми , въпреки , че може да не е до мен . Липсва ми мисълта , че тя е там някъде и милее за мен, лиспва ми топлата и прегръдка , жарките и устни по кожата ми .Липсва ми възможността да галя лицето и да докосвам кожата и’ , усещайки неустоимото и’ ухание на богиня. Искам отново да заспи като дете с мен лице в лице... Искам да загубя представа за времето прекарано с нея , защото завинаги ми се струва твърде кратък период в обятията и’ , а безкрайността твърде малка за да опише колко я обичам...Искам просто да се върне...